Първи ноември- Ден на народните будители! Ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, строители на свободна България. Поклон и признателност пред ВЕЛИКИТЕ, пред цяла една плеяда от имена- Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Братя Миладинови, В. Априлов, Левски, Ботев, Хаджи Димитър, П. Р. Славейков, Н. Геров, Григор Пърличев и много други!
От високия връх на Атон се чува гневният глас на Паисий: „О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин? “ Този див светогорец разпалва „най-първата искра в народната свяст“. След него рояк апостоли- родолюбиви и всеотдайно предани на идеята – продължават делото на първоучителя, за да изведат българите до желания връх на свободата. Труден и дълъг е пътят между двете височини. Много будни българи живеят в невидимата работилница и неуморно се трудят за духовното пробуждане и осъзнаване. Те знаят „Голи са без книги народите“, затова сред вековния мрак на потисничество създават мрежа от училища, в които българските азбукарчета се докосват до светлината на знанията, но и до осъзнаването, че били сме велики и пак можем да бъдем. И така заедно - книжовници, просветители и борци за свобода национална - ще поведат народа към бъдното. По нелекия път със силата на простички думи ще разбуждат сърцата и умовете на целокупната българска общност, за да я изведат до „сюблимни височини”- до „пиянството“ на цял един народ, който има силата от пепелищата да се надигне и да заяви достойното си присъствие в Европа.
С благодарност към миналото, което ни дава законното основание да се гордеем, че сме българи!
С благодарност и към съвременните будители, сред които са и нашите учители. Те не забравят завета на пионерите - със сърце, с много любов търсят и ще продължат да дирят друм към душата на детето. Изморени, но не и обезнадеждени, българските учители вървят по своя път. За едни той е поприще, за други - просто стечение на обстоятелствата, но всеки учител, разпознал искрата на любознанието в питащите и търсещи детски очи, разбира, че точно това е професионалната колесница, която иска и може да управлява. Ще сменя впрягове, с амброзията на знанието и с нектара на умението ще подхранва дните на подрастващите. И натрупаният актив на всеки учител ще се измерва с успешен випуск, отличил се ученик или просто - с един спасен от безпътица детски живот. Защото учителят, заставайки пред учениците, забравя тежката бюрократична машина, загърбва писарушката у себе си и вменените му задължения на администратор, и е просто будител, такъв като даскал Ботьо Петков, като даскал Бачо Киро, като онези, от които днес - въпреки иновациите и технологиите - се учи на любов и всеотдайност към професията.
Честит празник на съвременните будители, нашите учители - незабравили началото и следващи упорито пътя на предците!
Честит празник!
XI В клас